Историята, на която ще
се спра днес, се случи при едно от посещенията ми за ремонт на пералня през седмицата.
Беше хубав мартенски ден, приятно топъл, а София изглеждаше предпролетно съживена, докосната от вълшебната четка на
майката природа - талантлив художник с неизчерпаемо вдъхновение и
въображение. Разцъфналите
клонки на дърветата напомняха творба на Клод Моне и ако не беше чантата с
инструменти и торбичката с новозакупен нагревател за фурна, който трябваше да замени
изгорял при последния за деня ремонт, бих повярвал, че някоя импресионистична
картина е оживяла в забързаното столично ежедневие.
Клод Моне - "Пролет", 1873
Вървях от Борово в посока Бъкстон, за да извърша ремонт на пералня, която не
давала никакви признаци на живот, така обясниха собствениците по телефона -
симпатично младо семейство.
Когато ги посетих в
дома им, започнах
ремонта по пералнята. Замерих
входящите напрежения на пералнята, проверих кабелите, филтъра - всичко бе
нормално до платката за управление. Сръчно, с отработени покрай многобройните ремонти движения извадих платката на пералнята и забелязах, че една от пистите
на захранващия куплунг е нагоряла. Почистих я много внимателно, оказа се, че е
прекъсната изцяло. Включих поялника, който нося със себе си, и успях да
възстановя пистата. Ръцете ми са здрави, точни и свикнали на всякакви ремонтни
дейности през годините на професионалната
ми практика. Не се
става майстор за ден или два, а се
дължи на дългогодишен
труд и натрупани
знания. Накрая поставих
обратно платката, сглобих пералнята и тя заработи като нова, внасяйки радост в
дома с две малки деца, чиито дрешки изискват ежедневна подмяна и пране.
Професионални ремонт на неизправни перални с различни повреди.
инж. Станев
Когато името работи за теб.